Удар с юмрук

Удар, нанесен с гърба на кокалчетата чрез рязко или въртеливо движение, генериращ сила чрез центробежна сила, а не чрез линейно изпъване.

Семейството на боксовите удари обхваща ударните техники на западния бокс — най-усъвършенстваната и научно изследвана система за удари в бойните изкуства, развивана в продължение на векове професионален бокс за награда. [1] Боксът разпознава четири основни удара — джеб (директен от водещата ръка), кръст (директен от задната ръка), хук (дъгообразен удар от водещата или задната ръка) и ъпъркът (удар нагоре) — всеки с множество вариации по обхват, ъгъл и приложение. [1,2] Биомеханиката на боксовия удар се счита за златен стандарт при удари с ръце в целия спектър на бойните спортове: интеграцията на работа с крака, въртене на бедрата, въртящ момент на рамото и пренос на телесното тегло в единна кинетична верига осигурява максимална сила с минимален телеграф. [2,3] Всяко съвременно бойно изкуство, основано на удари (MMA, кикбокс, Muay Thai), е възприело боксовата система за удари с ръце като своя основа. [3]

Удари с юмрук, които следват кръгова или ъглова траектория към целта, заобикаляйки защитата на противника чрез атака отстрани или отдолу.

Семейството на основните удари с юмрук обхваща техники за удар, характерни за множество бойни традиции извън западния бокс — включително удари с гръб на юмрука, удари с дъно на юмрука, въртящи се удари с гръб на юмрука и удари тип "superman punch", срещани в карате, ММА, кикбокс и други ударни системи. [1] Докато боксът предоставя четирите основни удара (джаб, кръстосан удар, кука, ъперкът), много бойни изкуства са развили допълнителни техники с юмрук, използващи различни ударни повърхности, траектории и тактически приложения. [1,2] Ударът с гръб на юмрука (uraken) и ударът с дъно на юмрука (tetsui) използват съответно гърба на юмрука и долната му страна, предлагайки удари, които могат да бъдат нанасяни под ъгли, недостъпни за стандартните боксови удари. [2,3] В ММА въртящият се удар с гръб на юмрука и superman punch се превърнаха в емблематични техники, съчетаващи традиционните бойни изкуства с модерния спорт. [3]

Семейството удари в кунг фу в групата на ударите с юмрук обхваща техники за удряне с юмрук от китайските бойни изкуства (кунг фу/ушу), които са развили изключително разнообразен набор от методи за нанасяне на удари с юмрук, надхвърлящ рамките на западния бокс. [1] Китайските бойни изкуства използват множество форми на юмрук — стандартният юмрук (цюан), юмрукът „феникс-око

Удари, пътуващи по директна линейна траектория от позицията на охрана до целта, генерирайки сила чрез въртене на ханша и пълно изпъване на ръката.

Експлозивен скачащ удар, при който бойецът имитира ритник, за да се откъсне от земята, и нанася прав или надолу-кръгъл удар с юмрук докато е във въздуха, използвайки инерцията на цялото тяло.

Семейството на TKD ударите с ръка обхваща техниките за удар с ръка (джируги — преки удари с юмрук, и таериги — удари с различни части на ръката) в таекуондо, които се класифицират отделно от ударните системи на бокса, карате или Muay Thai. [1] В техническата таксономия на таекуондо техниките с ръка се делят на джируги (пробивни/прави удари с юмрук) и таериги (удари с люлеещо или въртеливо движение), като всяка група има различни формации на ръката, траектории и приложения. [1] Въпреки че таекуондо е известно преди всичко като изкуство на кикове, техниките с ръка остават част от учебните програми на ITF и WT и се използват в пхумсе (тул/пумсе), приложения за самоотбрана и демонстрации за разбиване. [1,2] В състезанията по WT ударите с юмрук по тялото носят точки, но се прилагат по-рядко от кикове поради скоринговата система, която присъжда по-висок брой точки за кикове в главата и въртеливи техники. [2] В състезанията по ITF техниките с ръка играят по-балансирана роля редом с кикове. [1,2]