Защита

Групата на блоковете обхваща всички защитни техники, при които ръцете, дланите, краката или тялото физически прихващат и поемат входящи удари — това е най-основната форма на защита във всяко бойно изкуство с удари. [1] Блокът създава физическа бариера между удара на нападателя и целта, поемайки или пренасочвайки въздействието чрез скелетната структура на защитаващия се. [1,2] Въпреки че се счита за най-базовото защитно умение, напредналите системи на блокиране — боксовата защита с висока стойка, проверката с пищяла в Муай Тай и формалните уке-ваза в карате — представляват усъвършенствани биомеханични приложения. [2,3] Блокирането е защитната основа, върху която се изграждат всички останали защитни умения: преди боецът да може да уклончи, да отклони удар или да контраатакува, той трябва да умее да блокира. [3]

Контраударът е изкуството да използваш атаката на противника като възможност да нанесеш собствен удар — като се възползваш от откритите позиции, когато противникът се е ангажирал с офанзивно действие, разчитайки на точния момент, а не на инициирането на размени. [1] Бойците, специализирани в контраудари, се считат за най-технически издържаните в бокса, кикбокса и MMA, защото изискват превъзходно усещане за момента, разпознаване на модели и защитна осъзнатост, за да накарат противника да пропусне и да плати за атаките си. [1,2] Трите основни подхода за контраудар са: едновременни контри (удар в същия момент като атаката на противника), контри след уклон (избягване, след което удар в разкритата цел) и контри след отстъпление (провокиране на атака, за която е подготвен отговор). [2,3] Контраударът превръща защитата в нападение, правейки агресията на противника негов собствен най-лош враг. [3]

Групата „Уклон и управление на дистанцията

Защитата с работа на краката обхваща всички отбранителни техники, при които се използват движение, ъгли и управление на дистанцията за избягване или неутрализиране на атаки — най-изтънченият вид защита, основан на принципа да не си там, където атаката достига, вместо да блокираш или поглъщаш удара. [1] Защитата чрез работа на краката включва странично движение, завъртания, отстъпващи стъпки, промени на ъгъла и фините прехвърляния на тежестта, които държат боеца точно извън ефективния обсег на противника, като същевременно остава в позиция за контраатака. [1,2] Майсторите на защитата с работа на краката — Уили Пеп, Пърнел Уитакър, Василий Ломаченко и Мохамед Али — са смятани за най-великите отбранителни бойци в историята на бойните спортове, тъй като могат да карат противниците непрекъснато да промахват, без да използват ръце, деморализирайки атакуващите и пестейки сили. [2,3] В фехтовката работата на краката (la marche, la retraite, fleche) се смята за основата, върху която се изграждат всички настъпателни и отбранителни действия. [3]

Групата техники за задържане на гард обхваща всички защитни техники, използвани на земята за поддържане или възстановяване на гард позиция, предотвратявайки преминаването на противника към доминираща позиция. [1] Задържането на гард е основата на защитната игра отдолу в Бразилско Джиу-Джицу и грапплинга — докато защитаващият се може да поддържа някаква форма на гард (пълен, половин, отворен), той запазва защитните си опции, възможностите за sweep и заплахите за сабмишън. [1,2] Тази група включва защити с рамки (използване на скелетната структура за създаване на бариери), защити с движение на ханша (използване на hip escape и инверсии за създаване на пространство) и техники за възстановяване на гард (връщане в гард позиция след като тя е компрометирана). [2,3]

Групата на защитата чрез прихващане на удари обхваща всички защитни техники, които физически прихващат, пренасочват или поглъщат входящи удари, използвайки ръцете, краката или тялото като щит и отклонител. [1] За разлика от защитата чрез уклон, която отдалечава целта от пътя на атаката, защитата чрез прихващане посреща атаката с оборонителна структура — блокира я, отбива я настрани, прикрива се срещу нея или я улавя. [1,2] Тази група включва блокове (твърди прихващания, спиращи удара), парирания (пренасочвания, отклоняващи пътя на удара) и прикривания (защитни пози, поглъщащи въздействието върху незащитими зони). [2,3] Защитата чрез прихващане е най-универсалната отбранителна система в бойните изкуства, намираща се във всяка бойна традиция — от формалното блокиране в карате до системата на гард и прикриване в бокса. [3]

Групата техники за защита срещу финиши обхваща всички защитни техники, използвани за предотвратяване, избягване или неутрализиране на опити за финиш, включително задушавания, лостове на стави, компресионни лостове и натиски върху гръбначния стълб. [1] Защитата срещу финиши е критично умение в Brazilian Jiu-Jitsu, MMA и всички борбени изкуства, тъй като един успешен финиш слага край на двубоя — затова способността да се защитаваш от финиши често е разликата между победа и поражение. [1,2] Тази група е организирана според вида финиш, срещу който се защитаваме: защита срещу задушавания, защита срещу лостове на ръцете, защита срещу лостове на краката, защита срещу компресионни лостове, защита срещу натиски и усуквания, и техники за скъсване на хвата. [2,3] Ефективната защита срещу финиши съчетава техническо познание (разбиране на механиката на всеки финиш, за да се знае къде е безопасната зона), позиционна осъзнатост (разпознаване кога съществува заплаха от финиш) и усет за момента (защита преди финишът да бъде напълно заключен). [3]

Групата техники за защита срещу събаряне обхваща всички защитни похвати, използвани за предотвратяване на опити на противника да свали двубоя на земята. [1] Защитата срещу събаряне е един от най-критичните набори от умения в ММА и рестлинга, тъй като способността да се задържи двубоят в изправено положение (или да се свали) е често основното тактическо бойно поле в смесените съревнования. [1,2] Тази група включва спрол (защита с отдръпване на ханша срещу навлизане), защита с уизър (контра на базата на надхват), защита с поддържане (повторно борене за вътрешни хватки), защита с кръстен лицев натиск, защита чрез стойка и база, специфична за кафеза защита, и контраатакуващи защити, наказващи опитите за събаряне. [2,3]

Групата техники за защита срещу оръжие обхваща защитни техники срещу въоръжени нападения, включително защита срещу нож, огнестрелно оръжие и пръчка/палка. [1] Защитата срещу оръжие е най-сериозният сценарий за самозащита, тъй като въоръжените нападения носят най-висок риск от смъртоносно нараняване — защитаващият се трябва да неутрализира заплахата от оръжието, докато управлява крайната опасност от близко взаимодействие с въоръжен нападател. [1,2] Тази група разглежда трите най-разпространени категории оръжия в ситуации на самозащита: остри оръжия (ножове), огнестрелни оръжия (пистолети) и ударни оръжия (пръчки, палки). [2,3] Важно е да се отбележи, че всички защити срещу оръжие носят значителен риск и основната препоръка при всеки въоръжен сблъсък е да се избяга, ако е възможно. [3]