Защита в Крав Мага

Защитата срещу хук е техниката в Крав Мага за отбрана срещу кръгови удари хук в главата или тялото, при която се използва повдигнат щит от предмишницата, който поглъща и отклонява дъгата на хука, докато едновременно с противоположната ръка се нанася контраудар. [1] Хукът е един от най-разпространените и опасни удари в уличното насилие — широк, размахан удар, хвърлян от необучени нападатели (т.нар. „хеймейкър') и от обучени бойци — и е отговорен за непропорционално голям брой нокаути и наранявания в реални ситуации. [1,2] Защитата в Крав Мага срещу хука се осъществява чрез повдигане на предмишницата от атакуваната страна вертикално до главата (позиция „щит'), което създава преграда, в която дъгата на хука се врязва, преди да достигне брадичката или слепоочието. [1] От съществено значение — следвайки принципа на Крав Мага за едновременна защита и атака — противоположната ръка нанася контраудар в лицето на нападателя в същия момент, в който щитът от предмишницата поглъща хука. [1,2] Блокът-щит е структурно различен от боксовата обвивка или парирането: предмишницата е притисната плоско към страничната страна на главата (ухото е покрито от бицепса, юмрукът е близо до челото), създавайки повърхност, която поглъща хука чрез твърдата лакътна кост, а не чрез тънката слепоочна кост на черепа. [1] Яр Лихтенщайн документира тази техника в „Книгата на Крав Мага: Библията' като основна защита редом с Защитата 360, Вътрешната защита и Външната защита, отбелязвайки, че хукът изисква РАЗЛИЧЕН защитен механизъм от правия удар: правите удари могат да бъдат отклонени (Вътрешна/Външна защита), но хуковете трябва да бъдат ПОГЛЪЩАНИ от щит, тъй като тяхната кръгова траектория не може да бъде ефективно пренасочена чрез отклонение. [1]

Защитата срещу ъперкът е техниката на Крав Мага за отбрана от удари-ъперкъти отдолу нагоре — удари от близко разстояние, при които юмрукът се движи нагоре към брадичката, челюстта или слънчевия сплит. [1] Ъперкътът е един от най-опасните удари в боя, тъй като идва отдолу от зрителното поле на защитаващия се (вниманието обикновено е насочено към атаки, идващи отпред, отстрани и отгоре) и целенасочено удря брадичката (най-уязвимата точка на тялото за нокаут) от посоката, която предизвиква максимално въртеливо ускорение на главата. [1,2] Защитата в Крав Мага се справя с ъперкъта, като пуска лакътя надолу за прихващане на издигащия се юмрук преди да достигне брадичката — твърдата точка на лакътя посреща идващия юмрук, отклонява ъперкъта и потенциално наранява ръката на нападателя в областта на костния олекранон. [1] В съответствие с основния принцип на Крав Мага за едновременна защита и атака, противоположната ръка нанася контраудар в лицето на нападателя в същия момент, в който падането на лакътя прихваща ъперкъта. [1] Защитата с падане на лакътя е биомеханично ефективна, защото използва гравитацията: лакътят пада надолу (подпомаган от гравитацията) за да срещне юмрука, движещ се нагоре (срещу гравитацията), като създава сблъсък, при който защитаващият се има гравитационно предимство. [1] Ярон Лихтенщайн документира тази техника в „Книгата на Крав Мага: Библията

Вътрешната защита срещу прав удар е основна защитна техника в Крав Мага, при която защитникът използва дланта на ръката, за да отклони входящ прав удар от вътрешната линия — ръката се движи от централната линия на защитника навън, докосвайки вътрешната страна на предмишницата или китката на нападателя и пренасочвайки удара покрай лицето. [1] Критичният принцип, който отличава Вътрешната защита от блокирането в традиционните бойни изкуства, е ЕДНОВРЕМЕННОСТТА: отклоняващата ръка пренасочва удара, докато противоположната ръка нанася контраудар в лицето на нападателя в същия момент — защитникът не блокира първо и после контрира, а извършва двете действия в един единствен момент. [1,2] Този принцип на едновременна защита и нападение е определящата характеристика на Крав Мага и отразява развитието му като военна бойна система, при която първият приоритет е незабавният контраудар, а не продължителната защита. [1,2] Вътрешната защита е първата техника, която се преподава в Крав Мага за отбрана срещу прави удари (най-честото нападение на улицата), и се упражнява на всяка тренировка от ниво начинаещ до ниво експерт. [1] Ими Лихтенфелд е проектирал техниката да бъде възможно най-проста: отклоняващата ръка извършва естествено замахващо движение навън (подобно на прогонване на муха от лицето), което не изисква специални умения или обучение за изпълнение на основно ниво. [1,2] На напреднало ниво Вътрешната защита се усъвършенства, като включва прецизно движение на тялото (стъпване встрани под ъгъл 15-30°), пренос на тежестта в контраудара и незабавни следващи комбинации. [1] Ярон Лихтенщайн (9-ти дан) е документирал техниката в „Книгата на Крав Мага: Библията

Вътрешната защита е техника в Крав Мага, при която защитаващият се отклонява входяща права атака, като прекарва ръката или предмишницата отвън навътре, пресичайки централната линия на тялото. [1] Отворената длан или предмишницата влиза в контакт с атакуващата ръка и я пренасочва навътре (през собственото тяло на нападателя), като едновременно с това се прави стъпка навън. [1] Така се създава ъгъл, при който защитаващият се е извън линията на силата на нападателя и е в позиция за незабавни контраатаки срещу открития му фланг. [1] Тя е огледалното допълнение на външната защита и заедно двете съставляват основата на системата за защита срещу прави атаки в Крав Мага. [1]

360 Defence на Krav Maga е цялостна блокираща система, която използва шест позиции на предмишницата, наредени около тялото, за да прехваща удари, идващи от всякакъв ъгъл — отгоре, отдолу, вляво, вдясно, отпред-вляво и отпред-вдясно — осигурявайки 360-градусово защитно покритие в рамките на единна отбранителна концепция. [1] Разработена от Ими Лихтенфелд (Шде-Ор) като основополагаща защитна техника на Krav Maga, 360 Defence решава фундаментален проблем на самоотбраната: при реална атака защитаващият рядко знае от коя посока ще дойде ударът и не може да разчита на разпознаване на конкретния вид атака преди да реагира. [1,2] Системата решава това, като разделя пространството около тялото на защитаващия на шест зони, всяка от които е покрита от специфична позиция на предмишницата: Зона 1 (отгоре — защита срещу удари надолу), Зона 2 (горе-вдясно/вляво — защита срещу хук и широк удар), Зона 3 (средно-вдясно/вляво — защита срещу хук в тялото и удар в ребрата), Зона 4 (долу-вдясно/вляво — защита срещу нисък удар и атака на нивото на коляното), Зона 5 (вътре-горе — защита срещу прав удар в лицето), и Зона 6 (вътре-долу — защита срещу джаб в тялото). [1,2] Всяка отбранителна позиция използва твърдия външен ръб на предмишницата (лакътната кост) като блокираща повърхност, и — от решаващо значение — всеки блок е придружен от едновременен контраудар с противоположната ръка. [1] Този принцип на едновременна защита и атака е определящата характеристика, която отличава Krav Maga от традиционните бойни изкуства, при които се блокира, а след това се контраатакува: защитаващият не блокира първо и после удря — той блокира И удря в един и същи момент, премахвайки пропастта между отбрана и нападение. [1,2] 360 Defence се преподава на самото първо занятие по Krav Maga на всеки начинаещ и остава основна техника, използвана от войниците на Израелските отбранителни сили (IDF), агентите на Шин Бет и цивилните практикуващи Krav Maga по целия свят. [1,3]

Външната защита срещу прав удар е допълващата двойка на вътрешната защита — тя отклонява входящия прав удар от ВЪНШНАТА линия: ръката се движи от центъра на защитаващия се навън, докосва външната страна на предмишницата или китката на нападателя и пренасочва удара покрай лицето към външната страна на защитаващия се. [1] Докато вътрешната защита работи от вътрешната линия (отклонявайки удара навън покрай лицето), външната защита работи от външната линия (отклонявайки удара навътре покрай лицето, докато тялото се ъглира навън), осигурявайки пълно двустранно покритие в комбинация: вътрешната защита покрива вътрешния ъгъл, а外ната защита покрива外ния ъгъл. [1,2] Външната защита включва съществен компонент на движение на тялото: докато отклоняващата ръка пренасочва удара, защитаващият се стъпва приблизително 30–45° навън спрямо бещата ръка на нападателя, като едновременно с това създава нов ъгъл, който затруднява следващата атака на нападателя, а самият защитаващ се се позиционира за сокрушителна контраатака от外ния фланг. [1] Именно това движение на тялото отличава외ната защита от вътрешната (която обичайно остава на центъра):外ната защита активно създава ъглово предимство. [1] Следвайки принципа на Крав Мага за едновременна защита и атака, отклоняващата ръка пренасочва удара, докато другата ръка нанася контраудар — но при外ната защита контраударът често е насочен към страната на челюстта на нападателя, ухото или слепоочието, тъй като ъгловата позиция открива мишени, недостижими при фронталната вътрешна защита. [1,2] Ярон Лихтенщайн е документирал тази защита заедно с вътрешната като двата основни отговора на прави удари, отбелязвайки, че изборът между вътрешна и外на зависи от ъгъла на нападателя, позицията на защитаващия се и тактическата възможност: вътрешната защита е по-бърза (изисква по-малко движение на тялото), докато外ната защита създава по-добър ъгъл за контраатака. [1]

Защитата отвън е защитна техника от Крав Мага, при която защитаващият се използва предмишницата или отворената ръка, за да отклони входяща права атака (удар с юмрук, промушване с нож), като движи ръката отвътре навън, пренасочвайки атаката встрани от централната линия. [1] За разлика от традиционните блокове в бойните изкуства, които спират атаката, защитата отвън в Крав Мага отклонява удара, като едновременно с това прави крачка встрани от линията на атаката, създавайки ъгъл за незабавен контраудар. [1] Тя е част от системата за 360-градусова защита на Крав Мага, която осигурява покритие срещу атаки от всички посоки. [1]