Филипинско бойно изкуство

Групата на филипинските бойни изкуства обхваща системите за борба с оръжие и с голи ръце, произхождащи от Филипините, известни колективно като Арнис, Ескрима или Кали. ^[1] Тези изкуства представляват една от най-всеобхватните и практични системи за борба с оръжие в света, отличаващи се с акцента върху обучението с оръжие от първия ден на занимания — обратното на повечето бойни изкуства, които започват с техники с голи ръце и добавят оръжия по-късно. ^[1],[2] Филипинските бойни изкуства се характеризират с използването на ратанови пръчки (бастон), оръжия с остриета (боло, баронг, крис), комбинации от пръчка и кама (еспада и дага), двойни пръчки (добле бастон) и приложение на движенията с оръжие с голи ръце (мано мано/панантукан). ^[2],[3] Системите прилагат номериране на атаките по ъгъл (обикновено 5–12 ъгъла на атака), упражнения за поток с цел развиване на рефлекси и координация, и набляват на амбидекстрия и взаимозаменяемост на оръжията — принципът, че едни и същи движения се прилагат независимо дали държиш пръчка, острие или голи ръце. ^[3],[4]

Филипинските бойни изкуства (ФБИ — Арнис/Ескрима/Кали) са сред най-практичните и бойно изпитани оръжейни системи в света. ^[1] Ефективността на ФБИ произтича от методологията за обучение с истинско оръжие, равния акцент върху нападение и защита, и уникалния принцип, че техниките с голи ръце и тези с оръжие споделят едни и същи телесни механики — практикуващ, който умее да борави с пръчка, може да прилага същите ъгли с острие, с голи ръце или с импровизирано оръжие. ^[2] Филипинската армия и полиция официално използват бойни техники, основани на Арнис, а изкуството е обявено за национален спорт и бойно изкуство на Филипините чрез Закон № 9850 (2009). ^[3]

Филипинските бойни изкуства са се развили в продължение на векове междуостровни войни, търговски контакти с китайски, малайски и индонезийски бойни традиции, и съпротива срещу испанската колонизация (1521–1898). ^[1] Първият документиран разказ за бойната ефективност на филипинците е хрониката на Антонио Пигафета за Битката при Мактан (1521 г.), в която воините на Раджа Лапу-Лапу убили Фернандо Магелан с оръжия с остриета и твърдодървени пръчки. ^[2] Основните съвременни линии включват: системата Доче Парес (основана 1932 г., Себу), Балинтавак Ескрима (основана от Венансио „Ансионг

Арнис е включен като демонстрационен спорт на Игрите на Югоизточна Азия през 2005 г. и се превръща в пълноправен медален спорт на Игрите на ЮИА през 2019 г. във Филипините. ^[1] Световната федерация по Ескрима Кали Арнис (WEKAF), основана през 1989 г., организира международни състезания по борба с пръчки, използвайки набити пръчки и защитно оборудване. ^[2]

Филипинските бойни изкуства (Арнис/Ескрима/Кали) са системите за борба с оръжие на Филипините. Уникалният принцип: първо се учи с оръжие, после с голи ръце — убеждението, че уменията с оръжие се пренасят в борбата с голи ръце. Единичната пръчка фигурира в текстовете на ФБИ като основното тренировъчно оръжие. (Wiley, Filipino Martial Arts; наръчници по ФБИ)